На градинската врата
чукна жълта есента.
И септември ѝ отвори,
па ѝ весело говори:
— Гостенко, добре дошла!
Заповядай, влез, ела!…
Плодовете пожълтяха
и къпините узряха,
и ще има да ядем,
живо-здраво да растем,
та след зимата, когато
дойде веселото лято,
рано още от зори
да сме годни за игри!